продължение от Част 1 В Част 1 поставихме основата, като тръгнахме от най-честите симптоми, в които много хора се разпознават: умора, мозъчна мъгла, косопад, крампи, раздразнителност и чести инфекции. Обяснихме как е възможно човек да се храни „нормално“, но въпреки това да е клетъчно недохранен, защото калориите не са равни на хранителна стойност. Дадохме ясна дефиниция какво са микронутриентите  и как се различават от макронутриентите . Разгледахме защо дефицитите са толков

Микронутриентите са витамините, минералите и микроелементите, от които тялото се нуждае в малки количества, но без които не може да работи нормално. Те не дават калории, не „пълнят“ чинията и често остават в сянката на протеините, мазнините и въглехидратите, но именно те участват в най-важните процеси в организма. От тях зависи как произвеждаме енергия, как работи нервната ни система, как се възстановяваме, как реагира имунитетът и доколко тялото се справя със стреса. Когато

В първата част  сложихме основата, без която темата за храненето винаги остава „на слух“. Казахме накратко какво са макронутриентите – трите големи градивни елемента в храната (въглехидрати, протеин и мазнини), които дават енергия и управляват ситостта, възстановяването и ежедневната ни форма. Изчистихме най-голямото объркване: калориите са мярка за енергия, но не и за качество – и затова еднакви числа на етикета могат да се усещат напълно различно в тялото. Дадохме и рамка (

Макронутриентите са трите основни хранителни вещества, които приемаме в най-големи количества и които дават енергия на тялото: въглехидрати , протеини  и мазнини . Те са „горивото“ и „строителният материал“ за ежедневните ни функции – движение, мислене, възстановяване, хормонален баланс и поддържане на тъканите. Всеки макронутриент има различна роля и различна енергийна стойност, но в реалната храна те почти винаги са в комбинация, затова не е важно да „демонизираме“ един от