Продължение от Част 2 Понякога най-трудното не е да намериш информация, а да я подредиш така, че да започнеш да действаш спокойно и разумно. След като вече разпознахме сигналите на тялото и разбрахме кои фактори най-често водят до дефицити, идва моментът, в който знанието трябва да се превърне в ясни стъпки.  В Част 3 ще преминем от разбирането към действието: как реално да преценим дали има дефицит и защо не е достатъчно да гадаем само по симптоми. Ще обясним ролята на конте

продължение от Част 1 В Част 1 поставихме основата, като тръгнахме от най-честите симптоми, в които много хора се разпознават: умора, мозъчна мъгла, косопад, крампи, раздразнителност и чести инфекции. Обяснихме как е възможно човек да се храни „нормално“, но въпреки това да е клетъчно недохранен, защото калориите не са равни на хранителна стойност. Дадохме ясна дефиниция какво са микронутриентите  и как се различават от макронутриентите . Разгледахме защо дефицитите са толков

Микронутриентите са витамините, минералите и микроелементите, от които тялото се нуждае в малки количества, но без които не може да работи нормално. Те не дават калории, не „пълнят“ чинията и често остават в сянката на протеините, мазнините и въглехидратите, но именно те участват в най-важните процеси в организма. От тях зависи как произвеждаме енергия, как работи нервната ни система, как се възстановяваме, как реагира имунитетът и доколко тялото се справя със стреса. Когато

В първата част  сложихме основата, без която темата за храненето винаги остава „на слух“. Казахме накратко какво са макронутриентите – трите големи градивни елемента в храната (въглехидрати, протеин и мазнини), които дават енергия и управляват ситостта, възстановяването и ежедневната ни форма. Изчистихме най-голямото объркване: калориите са мярка за енергия, но не и за качество – и затова еднакви числа на етикета могат да се усещат напълно различно в тялото. Дадохме и рамка (